Великите географски открития


Великите географски открития е име на период от началото на 15 век до 18 век, когато европейски кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища. Това води до откриването на земи, непознати до този момент. Известни мореплаватели от този период са Христофор Колумб, Вашко да Гама, Фернандо Магелан, Америго Веспучи, Джеймс Кук. Голяма роля за откритията играе напредъкът на технологиите в корабостроенето и картографията. През 14-15 век вече се използват каравелите, а компасът получил широко разпространение. Първи крачки в опознаването на земите правят португалците начело с принц Енрике Мореплавателя. През 1419 г. е открит остров Мадейра, а през 1427 г. - Азорските острови. През втората половина на 15 век се организират няколко смели морски експедиции. През 1486 г. португалците откриват нос Добра Надежда, което е предусловие за успеха на Вашко да Гама, който през 1498 г. открива морския път до Индия.През 1492 г. Христофор Колумб, който си поставя за цел да стигне до Индия по западен път, открива Бахамските острови, Куба и остров Испаньола. Следващите 2 века са време на колонизиране на новооткритите територии. От Новия свят са пренесени много нови растителни култури, като слънчоглед, царевица, пипер, фасул, тютюн, домат, ананас, какао, памук, тиква и картоф. Периоди на активно мореплаване е имало и в древността (финикийците), както и извън европейския свят (например в Източна Азия), но едва Великите географски открития довеждат до цялостно опознаване на света. Най-големи постижения в мореплаването преди периода на Великите географски открития постига китайският адмирал Джън Хъ (Zheng He), който в първите три десетилетия на 15-и век извършва седем пътешествия от Китай през Индийския океан, като достига до Червено море, от (Мека) на север и до Малинди на юг.




Карта на Сайта



За авторите



Търсене

Copyright © 2o12 Radoslav & Denis ®. All rights
Валиден CSS!
Valid XHTML 1.0!